Източник: Българско национално радио
/можете да чуете звуковия файл с интервюто в горния линк/
Качеството по пътищата ще се повиши, когато има система, която гарантира реалните часове на обучение. За да няма корупционни практики, бизнесът трябва да бъде легален, в него да се влагат пари, да има реални отношения на ниво работник-работодател. Затова от Асоциацията на пострадалите при катастрофи подкрепят осветляването на сектора.
Обучението има два аспекта:
Първият е теоретично обучение и изпит по листовки.
Вторият – практическо обучение и изпит по кормуване. Листовките и съдържанието им: анахронични въпроси, ненужни, които са неадекватни към сегашната ситуация, няма отношение към правилата за движение, към пътната безопасност.
Трябва редукция. Проблемът е, че са разпределени като учебна документация към Министерството на образованието, но в същото време се контролират от Министерството на транспорта.
Въпроси като „За какво служи карбуратора“, „В кой ъгъл се лепи винетния стикер“ – това са неадекватни въпроси. Истината е, че изпитът по теория стана контролиран. Преди някой можеше да се яви вместо друг, да препише, да получи помощ от пазещите, сега в момента е невъзможно на 99 %. Изпитите се провеждат на таблет, има камери, има пропускаемост – нещата са затегнати, но в резултат на това трябва да се научат листовките, за добро или за лошо“, каза директорът Владимир Тодоров.
Причините за ситуацията по пътищата са комплексни, а лошото обучение е част от тях.
„Обаче коренно различна е ситуацията при кормуването. Часовете са с норматив 31 часа. Трябва да има часове на магистрала, извънградско да се кара, часове в тъмната част на деня, в интензивен трафик също. Доста автошколи спестяват тези часове. Дават до 15 часа максимум, надписват останалите, а курсистът се явява на изпит, карал по един и същи маршрут с 30-40 км. Изпитът се провежда от представител на „Автомобилна администрация“.
Изпитът е субективен.
Реално и да го вземат от първия път – не са готови да излязат самостоятелно на пътя. Затова често младежи с малък опит правят тежки катастрофи. Тук е голямата дискусия: трябва ли даването на тези часове да се контролира от система, понеже в момента всичко става на хвърчащи листове.
Проблемът е, че има сив сектор – над 50 % от бранша – а той е против. Каквото говорим от години – за промяна на листовките, за промяна в часовете, нищо не се случва. Част от бранша е гласовит, заплашва винаги с протести, със затваряне на улици. Дори да се повишат часовете, ако няма система, която да контролира даването им, няма особен смисъл“.
Електронното отразяване на преминатото обучение ще осигури възможност за недопускане на изпит на кандидати, които не са присъствали на необходимия за всеки модул брой часове съгласно учебната документация по чл. 153, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
„Категорично подкрепяме електронизацията. В училищата вече няма хартиени, а електронни бележници. В университетите има електронно обучение, има виртуални класни стаи, дистанционно обучение. Единствено това обучение остана в миналото. Браншът не желае да се промени, не позволява промяната. Крайният резултат е, че когато си си платил, трябва да получиш услугата“.
